⭐⭐⭐Историята зад “For All Beyond”

Присъствието на творението е въплътено в песента чрез връзката между всички човешки същества, които идват и си отиват, изграждайки живота си чрез корените на своите семейства и предци.

Песента започва и завършва своята история около великолепно вековно дърво, което е едно от последните останали дървета от Великата българска гора. Това дърво пази стари спомени. Видяло е и добро и лошо. То помни. Идеята, която стои зад присъствието на дървото е да се пресъздаде майката природа,  превъплътена в плът и кръв, която да разкаже за своята радост, както и огромна скръб, която носи в себе си, виждайки в какво се превръщат човешките мечти.

Тъмната сянка, показана в клипа, е въплъщение на изгубената душа. Затова героят няма лице, нито плът. Тази душа е отчаяна и напълно затворена в собствения си затвор от страх и забравени мечти, където се лута напълно отчаяна и загубила всякаква надежда. От друга страна, детето олицетворява началото на живота и неговата чистота. Детето е надеждата за живот и пресичайки пътя си със сянката, в различни измерения на мисълта и съзнанието, предизвиква тази загубена душа да намери пътя си към светлината.

Присъствието на детето в мислите на загубената душа, я предизвикват да се отърси от демоните си и да потърси спасение . Достигането до морето е краят на изгубената надежда и началото на светлината. За да намери спасение и да се освободи от демоните си, душата преминава отвъд стените на отчаянието си и  избира светлината.

Режисьор: Петър Томов/ 359 Degrees

Помощник-режисьор: Ивайло Станчев

Монтаж и постпродукция: Петър Томов

Пилот на дрон: Ивайло Станчев/ Seagull Flying Company

Директор на продукция: Петър Томов

Оператори:

Петър Томов

Калин Илиев/ WonderSwamp

Актьори:

Мартин Николов

Мая Фелдман

Яни Атанасов

 

Ден след ден си обещаваме, че утре ще е различно.

Ден след ден си казваме в очите, че ще бъдем различни.

Вглеждаме се в лицата на случайно минаващите хора и се питаме – защо са толкова тъжни?

Вглеждаме се в очите им и виждаме само празнота.

Оглеждаме се във витрините и виждаме същата тъга.

Нима всички останали са отражение на нашата душа?

Ден след ден си казваме, че утре ще сме по-добри и по-човечни.

Объркани разтърсваме глави и се вглеждаме в огледалото, за да сме сигурни, че не сме сами.

Всяка вечер се прибираме и благодарим, че този ден е свършил.

Молим се за следващия – дано да е различен.

Ден след ден се вглеждам в очите ти и виждам, че живеем като сенки.

Отдавна забравили кои сме и защо сме тук.

Виновните ги няма,

а жертвите не знаят нищо.

Забравили са, за да не боли.

Живеем като сенки върху земя, без капчица покой в душите си.

Мечтите нямат възраст. Нямат име.

Живеят близо до сърцата ни. Не си отиват никога.

Ние ги забравяме.

Като стара и любима снимка, скрита в кутия под леглото.

Там някъде сме заровили и усмивката си от любимото си лято.

Преследваме живота, с твърде много скелети в гардероба.

Очите ни се вглеждат в огледалото и не могат да се разпознаят.

Останали са само две стрелки.

За минути и секунди.

Часовникът тиктака оглушително в съня ни.

Времето лети като река

Отвъд сенките в душите ни.

Ще се боря за Вас

За всички отвъд

Само намерете обратния път към светлината.

И някога ще дойде ден, който няма да е съществувал.

Ще бъдеш някъде, където дните са изяли слънцето,

а сънищата ще са спомени с причина.

Някога ще бъдеш някой, който не е съществувал,

но ще помниш, че си живял, защото си можел да летиш,

дори с пречупена душа.

Автор: Стела Атанасова

3 Comments

  1. Изключително Стела. Вие давате оптимистичен аспект на Отвъдното. Но дали Животът не е вечен и само частично свършва за всеки? Петя Дубарова е казала:” В корените е истината, там долу, откъдето тръгваме ние нагоре – към светлото!” Дали е усещала, че в нея са гените на всички нейни предтечи и техните души? Мисля си че в зависимост, кои предтечи спрямо възпитанието на детето изпъкват , при израстването му, оформят неговия път към светлината, или към мрака. Така във вашата композиция, сянката-предтеча, чрез детето, намира пътя към светлината и така продължава да живее активно, материално и душевно. Така образно предтечата-сянка намира своя Рай. Още си мисля, че Раят и Адът , за нас и тези от които произлизаме, е в самите нас, а не някъде из облаците. За да живеем всички заедно в Светлината, би трябвало да сме изградени от изконните човешки ценности. Затова и Стела срещаме тъжни лица, на лутащи се или объркали пътя. Със злоба , завист, зломислие и злодействие – Светлината е само мираж!
    Малко за композицията: Започва, както друго не съм видял. Жесток преход, як метъл саунд и присъствие. Чудесна игра на актьорите -“сянката” пише “няма надежда”, но всъщност има, после хвърля стара катедра. Пушекът(поздравления, имате спец) е тъй гъст, добре, че Кръстьо размаха силно коса и го поразсея, че да се вижда групата – също поздрави. Сянката гребе с лодката – о-о-о даже глеблата са в готик стил с шапката му. Ако е нарочно – нямате равни в детайлите. Накрая Детето остава залюляно напред към Простора и Светлината и остава свързано с Дървото – нямам повече думи!

    1. Много Ви благодаря за този изключителен анализ. С него уцелихте направо в десетката. По отношение на отвъдното, светлината и мрака … сте много прав. Истината е че ако загубим представата си за светлината, ще дадем сили на мрака, а както знаем неговите сили в повечето случаи надделяват. Злото съществува, защото добрите не правят това, което трябва! А светлината и мрака са двете страни на полунощ, които живеят в нас, но в зависимост от предците, корените, семейството и опита, които ни се предоставят в този живот, избираме да застанем на едната или другата страна. И да, раят и адът са вътре в нас. Неслучайно написах песента Fallen Angel in the Hell. Темата е обширна и наистина направихме всичко по силите си – групата и снимачния екип, да пресъздадем нашето усещане, визия и представа за постоянната битка между доброто и злото в тленността и вечността на душите ни. Постарахме се с всеки детайл, който сте забелязал, да подчертаем взаимовръзката между всички паралелни светове, елементи и човешки истории. А това вълшебно българско вековно дърво е приказно. Носи толкова много сила и спомени. Ако не сте бил до него, направете го! Ще Ви разкаже толкова много истории 🙂 Желая Ви прекрасни емоции и добри хора!
      Стела!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s